Като гледам навън сивият облак е вплел тъмни сили с календарния понеделник, та явно ще прекараме доста време пред екраните, но хайде поне пет минути да ви замисля над нещо слънчево и вятърничаво и пирински хубаво.
За щастие на нас, сладострастните до развратност любовници на планината и дивото и Красивото там, Пирин не е и (въпреки наскоро приготвените и оптимизирани за цеконизация нови устройствени планове на Витоша и Пирин) никога няма да бъде само корпорацията Юлен и прилежащия й монополизиран ски комплекс.
Въпреки цекомонополизацията на Банско, Пирин все още е достатъчно голям и хубав и див и зовящ ни все пак да го навестяваме от време на време и да си играем и сладострастваме из него на воля – отдолу нагоре, отгоре надолу, и навред – със ски или дъски, или колела, парапланери, спийдглайдери, или просто old school пешачката айлячката.
Варианти много, но да го караме подредено и да концентрираме в тоя дъждовен октомврийски ден творческата си енергия върху едно конкретно и винаги слънчево (поне в моето изкривено въображение) място, и по-специално върху възможностите за летене там, които открихме, та чак затвърдихме, преди няколко дни.
Бях решил да разчупя ленивата склонност на някои летящи другари да летят на вече познати и тривиални места и да ги заведа да открием нещо ново в тая най-алпийска и дивно красива българска планина – Пирин. И като се появи добрата прогноза за слаб вятър и слънчице, моментът дойде да отворя картата и, себеизбрал се походен главатар на банда безделници и негодници, отговорно да забода загорял за летене пръст на Мястото. Тъй като планът беше да се лети главно с олекотени крила за “пешилетка” (пеши и лети), които не планират особено добре и съответно не толерират прекалено полегати склонове, се ориентирах към най-тясното място на планината, към талията й, където склоновете слизат от билото до равнината и в двете посоки сравнително рязко (стръмно), и така позволяват спокойно да долетиш до долу в равнината – кеф ти на североизток, кеф ти на югозапад, дори и с олекотено и не толкова “наточено” и добре планиращо крило. След справка с Google Earth, за да удостоверя че има и тревичка за излитането (о, блаженство!), забих окончателно и категорично пръст на билото точно над хижа Яворов и зазвънях трескаво на колегите да се приготвят за един качествен пирински уйкенд.
От хижа Яворов до билото е два часа и малко бодра пеш – първо в гората, след което през голямата северна купа под Разложки Суходол (2570м), до който пътеката те изкарва кукуряк с вече реещите на обедния термичен ветрец местни орли и тем подобни дълбокоуважавани птичи колеги и учители, и там вече си на билото с три възможности за излитане. Първата е от самия Разложки Суходол, който обаче е в седловината; оттам може да се излети и в двете посоки, но траекторията ти би била притеснително ниска над долината. Няма смисъл да се мъчим и притесняваме в ниското. По-добре от по-високите и сочни съседни връхчета, които в крайна сметка и изпробвахме: На 15-тина минути северозападно по билото нагоре чака връх Албутин (2688м), от който може да се излита във всички посоки, без североизток. На 20-30 мин в противоположната посока пък е малко по-високата алтернатива – връх Каменитица (2726м), който предлага още по-… бих казал естетически и географски издържани стартове (друго си е от най-високото да се облажиш) – и на югозапад, и на североизток става.
И двата дни избрахме да летим към разложката долина на североизток, защото ни беше в посока базата на хижа Яворов (вместо, ако бяхме кацнали на югозапад, да обикаляме след това цялата планина през Симитли, за да се върнем до Яворов), а и в тази посока склоновете са по-стръмни и позволяват игра ниско по тях; докато над по-полегатите югозападни склонове щеше да се налага да държим прав курс възможно най-високо, за да можем да долетим до добрите места за кацане и пътищата около село Влахи. Добре се получи на североизток, надявам се проличава във филмчето което сглобих.
И един червен като напращял домат бонус за дебнещия дълбокоснежен и напудрен като хабсбургска принцеса (дай боже!) зимен сезон: От Каменитица на североизток и през Стъпалата има една, доколкото знам, девствена линия за ски с крило над главата, която мисля да начертая тая зима. Stay tuned, както се казва. Само че не я следвайте без изходен план или без крило, защото ще е от тия дето най-безследно изчезват преди гората.
Това е засега. Ваш и дебнещ следващата прогноза,
Ясен