Топи го като сладолед ванилия, присръбва си от него даже,
И не спира да мечтае.
За нов сезон, на същия скалист балкон, от който да ни гледа как прелитаме,
И пак се смеем.
—–
“Заповядайте в креслото. Настанете се удобно.”
—-
Маестро, музика!